Многозърнесто хлебче

 

        Или без бяло брашно. Скоро коментирахме с колежка храна, щадящо стомашната лигавица и до колко можем да вярваме на етикетите на хляба. Тогава тя сподели идеята на това хлебче, която е протеинова, с много зърна - разни семена, сушени зеленчуци и овесени ядки. Естествено ,че си направих :-) лесно е за изпълнение и засищащо хлебче. Единствената ми грешка (която упорито правя 2 пъти) е, че пекох в по-голямата си кексова форма и става по-тънко - около 5см е височината на хлебчето, но това лесно може да се коригира към по-високо, ако се изпече във форма, по-малка от 30/10 см.  Може да се прибавят тиквени и слънчогледови семки,но като за опити реших първо да пробвам с по-дребни семки.

Продукти: 

1 с.л. семена бял сусам 

1 с.л. семена черен сусам 

1 с.л. семена черен кимион 

2 с.л. едро смлени семена коноп 

1 с.л. сумак 

3 с.л. пържен лук (хрупкав, такъв  го купувам, или сушени зеленчуци)

3 с.л. трици 

3 с.л. царевично брашно 

6 с.л. фини овесени ядки 

200г извара 

400г кисело мляко 

1 ч.л. сода за хляб 

1/2 ч.л. сол  

10-15 г масло за намазване на формата 

Приготвяне: 

* Содата се разбърква в киселото мляко да се угаси - оставя се за 10-15 мин.

* Подготвят се всички семена, ядки, сол, трици, сушения лук и изварата в купа. 

* Прибавя се половината от шупналото вече мляко и разбърква добре, за да се раздроби хубаво изварата - да няма големи бучки. 

* Прибавя се останалото кисело мляко, царевичното брашно и разбърква - трябва да се получи гъстота като на кексово тесто. Тук малко зависи от гъстотата на млякото, моето беше различно и втория път ми пое още 2 лъжици овесени ядки, така че, ако трябва - добавете още овесени ядки извън тези в списъка с продукти. 

* Сместа се оставя да престои 30 мин. 

* През това време фурната се загрява на 200*, а формата се намазва с маслото. 

* Сместа за хлебчето се изсипва в нея и пече на 200* за около 25-30 мин - най-сигурна е пробата с дървено шишче, което трябва да излезе сухо. 

* Изважда се от фурната и оставя във формата за 8-10 мин, след което време се обръща и може да се реже. 

Ньоки с яйца и зелен лук

 

Жак Пепен е един от известните кулинари (познат основно от малкия екран), които много уважавам, заради бързите и свежи, лесни за изпълнение в голямата им част рецепти. Не, че няма такива с лист А4 продукти и готвене 2 дни, но повечето са простички и както той казва "Много приятели и готвачи са удивени как с няколко прости и лесни стъпки получавате такива великолепни ястия. Леснотата е едно от основните предимства във "Всеки ден с Жак Пепен" (книгата, от която е рецептата): простота и елегантност на идеи, техники на готвене, съставки, комбинации и поднасяне". От тази книга имам няколко приготвени рецепти, най-любимата от които е кюфтета от наденица с гъби върху полента и тартар от сьомга. И не са просто кюфтета - често препоръчва за готвене да се ползва каймата от наденицата, която е придобила много приятен вкус в червото.

Ньоки с яйца и зелен лук е лесна и много вкусна рецепта, за която е необходим само един тиган, продуктите и не повече от 15 мин време за приготвянето им.

Продукти за 2 порции:

2 яйца

32-34 бр картофени ньоки (с бройката ми беше по-лесно - пакетите, които тук се продават са по ок 400-500г)

200 мл вода

40-50 г масло

1 с.л. олио (при него зехтин, но ястието е с малко продукти и зехтинът щеше да се усеща осезаемо тук)

2 щипки сол

1 щипка прясно смлян черен пипер

1/2 ч.ч. нарязан зелен лук

2 с.л. течна готварска сметана (при него е заквасена)

2 пълни с.л. настърган пармезан/3 с.л. на люспи (или друго подобно твърдо жълто сирене)

2 с.л. хрупкав пържен лук (от мен, вместо трюфел, за цвят и хрупкавост)

Приготвяне:

* Яйцата се разбиват в купа с щипка сол и пипер, сметаната и оставят за по-късно.

* Ньоките се разстилат на 1 ред в тиган, заедно с другата щипка сол, половината масло и олиото; прибавя се водата; тиганът се затваря с капак и се оставят да поврат за около 3 мин.

* През това време повечето вода се е изпарила. * Прибавя се останалото масло и зеления лук се готвят, докато започнат да цвърчат (да се изпари цялото количество вода).

* Прибавят се разбърканите яйца със сметана, като непрекъснато се разбърква всичко в тигана за около минута - докато стегнат яйцата, но да останат меки рохки.

* Тиганът веднага се отмества от котлона и сместа се разпределя в 2 чинии.

* Поръсва се с пармезана и хрупкавия лук и сервира.

Яхния от телешка опашка

 

       Телешките опашки са деликатес, богат на костен мозък, желатин  и желязо :-) и са само за ценители. Не всеки би разбрал мераците да сложиш в чинията си парче телешка опашка, чийто кокал основно да осмукваш. Особено вкусни са на телешко варено, но и на яхния са чудесно предложение. У нас се знае, яхниите са харесвана манджа. Няма да забравя как преди много години, решила, че ще се сдобия с опашки, купих свински :-) познайте, тези малки, мазни къси парченца ню-ню месо върху кокал нямаха нищо общо с очакванията ми и телешките опашки. Не че по телешките месото е много, но пак е достатъчно. Сега гледам, че в доста магазини се предлагат, но тази моя си я поръчах от "Вино и мезе"/или Ферма "Шопар, бик и щука", които идват през седмица на фермерския ни пазар в Стара Загора. 

Продукти за 4 порции: 

1 кг телешка опашка, нарязана на парчета/сегменти
1 голяма (или 2 малки) глава лук
1 резен от глава целина (кръг с дебелина ок 1см.)
1 морков
1 зелена чушка
2 средни домата (пресни, или 200г консерва)
3 картофа
100 мл червено вино
~1 равна с.л. сол
1 равна с.л. червен пипер
1/2 връзка магданоз
1-2 щипки мащерка
~80-100 мл олио

Приготвяне:
* Парчетата телешка опашка се посоляват и запечатват от двете страни в половината от мазнината.
* Прибавят се ~ 2л. вода и оставят на ниска степен на котлона да къкрят, докато месото започне да се къса лесно от кокала. За това време половината от течността е извряла.
* В останалата мазнина се запържват за 2-3 мин. почистените и ситно нарязани зеленчуци - лук, чушка, морков и целина.
* Когато лукът започне да става прозрачен, се прибавя червения пипер, разбърква за 2-3 сек. и веднага се гаси със ситно нарязаните домати. Прибавя се и виното.
* Щом кипне, цялата тази смес се прибавя към готовата сварена телешка опашка, заедно с нарязаните на едри кубчета картофи.
* Ястието се оставя да къкри, докато омекнат и картофите - при мен това се случва за около 15 мин, но знаете, че зависи от сорта им.
* В купа/или дълбока чиния се изваждат няколко парчета картофи, които се намачкват фино в малко от соса на яхнията. Връщат се в яхнията и разбърква, за да се уплътни соса.
* Подправя се със ситно нарязаните магданоз и мащерка и отмества от котлона.

Задушени жабешки бутчета с песто от босилек

 

       Жабешки бутчета обикновено хапваме панирани. И това, откакто  преди 2-3 ги открих в Ах, Морето  и в Метро; не сме тръгнали на лов за жаби :-) макар първите, които ядох през живота си бяха уловени на село в реката. Връщам се на бутчетата и съвсем отговорно заявявам, че панирани са най-вкусни. Обаче напоследък съвсем не ядем пържено и се наложи да мисля как да ги правя. Веднъж правих само с бяло вино и соев сос - харесаха ни, но им трябваше още нещо. И тъй като месото е крехко, като бяло пилешко, не му трябва много готвене и на принципа на пилешките филета с песто наместих и бутчетата. Ами това е, за сега така ще се правят. 

Продукти за 2 порции: 

400-500г жабешки бутчета 

200 мл прясно мляко*** 

60 мл светъл соев сос 

60 мл сок от лимон 

60г масло 

1 с.л. песто от босилек 

60 мл бяло вино 

черен пипер 

***Това с прясното мляко го правя за изчистване на миризмата, ако има такава. Всъщност при тези "питомните" няма никаква миризма, но за свое успокоение все пак ги кисна за 2 часа в  млякото. 

Приготвяне: 

* Бутчетата се поставят в прясното мляко и прибират в хладилник за 2 часа. 

* Отцеждат се и подсушават с кухненска хартия. 

* Поръсват се с черен пипер. 

* Поставят се в широк тиган (с капак) заедно със соевия сос, маслото  и лимоновия сок. Котлонът се включва и когато започнат да къкрят, тиганът се затваря с капак и оставят да къкрят на ниска степен за около 10 мин. 

* През това време течността почти се е изпарила. Разбъркват се. 

*Прибавя се пестото, размито с бялото вино и готвят под капак още 6-7 мин, докато отново останат на мазнина. 

* Сервират се веднага :-) времето е студено и не предполага бира, но едно хубаво розе много им подхожда. 

Папарделе с тиквички алла Нерано

 

     По рецептата на Стенли Тучи за Спагети алла Нерано. Отдавна се каня да приготвя тази рецепта, но тези дни в една ФБ група мила дама ни подстрека :-) да сготвим по негова рецепта. Почти веднага се отзовах, не само защото много харесвам Стенли Тучи като актьор и кулинар, ами и защото никога няма да си простя, че преди 4 месеца на летището в Бергамо нямах смелостта да отида при този човек и поискам автограф, или снимка, или барем да го пипна   че е жив човек. Но часът беше малко след 4.00, летището пълно, първия път като се разминавахме си мислех, че сънувам още; на някоя от следващите обиколки по лентите казах на Илли че и жената с него е копие на жена му   и така си отидохме ние на контрола, а 2-3 дни след това той сподели в ИГ че са пътували от Милано/Бергамо ... и пак се ядосвам на себе си. Името му за пръв път ми се наби в Дяволът носи Прада, скоро изгледах Звездна нощ, а тези дни научих, че е играл в Бурлеска и ще си го пускам този филм да видя къде там е.

       Връщам се на готвенето   Тази рецепта ми се е набила в главата от епизод на В Търсене на Италия, където сготвиха лимонова паста с тиквички, а в книгата е Спагети с тиквички ала Нерано. Е, днес намерих 30 свободни минути и я направих. В неговите кулинарни предавания най-много харесвам това, че рецептите основно са простички, със сезонни и местни продукти, не особено връткави край котлоните. Тази е една от тях. Моите спагети са папарделе   много, много вкусни, но честно казано бих я предпочела с патладжан (или паста Норма, но може би защото патладжаните са ми по-любим зеленчук от тиквичките.

 

Продукти за 2 порции:
4 малки тиквички (наистина малки)
олио за пържене на тиквичките
2 с.л. песто от босилек (нямах пресен, цяла зима си ползвам от запасите песто във фризера)
3-4 лъжици зехтин
250 г папарделе (или друга паста с яйца)
сол на вкус
100 г пармезан
2 скилидки чесън (от мен)
Приготвяне:
* Тиквичките се измиват и нарязват на тънки кръгчета, посоляват се и оставят 40-50 мин. да се "изпотят". Това е на-дългото време от "готвенето"
* Олиото се загрява и в него се изпържват всички тиквички - Според големината на съда наведнъж, или на 2 пъти, олиото трябва да бъде поне 1,5см, а тиквичките - подсушени на кухненска хартия. Пържат се не до зачервяване, а до бледо порозовяване   Изваждат се да се отцедят на кухненска хартия.
* Пастата се сварява ал денте в подсолена вода.
* Изважда се в широк тиган, прибавя се зехтина, пасираните скилидки чесън и пестото.
* Разбърква се 2-3 пъти - за не повече от 2 мин.
* Прибавя се малко от водата при варенето и - около 100-120 мл. и половината от пармезана, настърган.
* Бърка се енергично, за да се разтопи сиренето. Когато течността стане с консистенцията на сосче   малко се сгъстява, се прибавят и изпържените тичквички.
* Разбърква се още минутка-две и разпределя в две чини. Поръсва се с останалия пармезан.

Супа Вишисоаз

 

       Супата Вишисоаз е класическа френска рецепта, в която главния продукт е празът - "лукът с образование", както на шега го нарича Жак Пепен. Супата носи името си от френския курортен град Виши. Приготвя се с малко продукти и бързо, а за ужас на авджи Стоев е крем супа  този модел супи, които той не уважава. Добре ,че си имам верни последователи за крем супите и я споделих с тях. Иначе казано - малко по-различна крем супа от картофи. Сервира се студена, със заквасена сметана и солени пръчици, или крутони.

Продукти за 4 порции:
бялата част на 3 стръка праз лук - парчета по ок 20 см
3 средни картофа (~600г)
1,5 л.бульон (моят беше пилешки)
150-200 мл течна готварска сметана
2 лъжици масло

за поднасянето:
заквасена сметана, крутони и зелени пера пресен лук

Приготвяне:
* В тенджера се налива бульонът и слага да заври.
* Прибавят се обелените и едро нарязани картофи и почистеният праз, нарязан на парчета по 3-4 см.
* Посолява се, ако бульонът е безсолен (но моят е солен, затова не съм писала сол в продуктите) и се вари до омекване на картофите.
* Пасира се до пълна гладкост и разрежда със сметаната до желаната гъстота. Аз сложих 150 мл и ми се видя добре, но като изстина се сгъсти още и определено си имаше нужда от тези 200мл сметана. Но все пак зависи колко от бульона е изврял при готвенето на супата.
* Маслото се разтопява и прибавя към горещата супа.
* Разбърква се и оставя да се охлади напълно, преди да се сервира с лъжица сметана, малко зелен лук за цвят и крутони по желание.

Пиле "Омъжи се за мен"

 

      Рецептата за това пилешко доста нашумя през изминалото лято  в разни варианти. Запазих си аз тази рецепта  и реших да го приготвя, когато имам хубаво пилешко бяло месо - домашното и пасищните ясно, че не стават за такава бърза обработка, а бройлерно хубаво да намериш си е цяло изпитание. Как да е, тези дни стигнах до него. И днес на рождения ми ден споделям рецептата (малко променена) и моето изпълнение. При нас преди 37 години по това време решихме с Мише да се женим, само дето предложението беше с точилка :-) вместо с пиле. Много бързо се отзова тогава и ми направи, за да мога да направя баница за рождения си ден. Рецептата изглежда дълга, но не е. Приготвя се за около 30 мин. 

Продукти:

~750 г пилешки гърди, обезкостени, без кожа, нарежете две пилешки гърди на половинки.

щипка сол

2-3 щипки черен пипер

2-3 щипки червен пипер

2 с.л. олио, или зехтин

2 с.л. масло

1 малка глава лук, ситно нарязан (шалот, или воден)

1 ч.л. риган

3-4 пасирани скилидки чесън

~150г сушени домати, нарязани

2 с.л. доматено пюре

150мл сухо бяло вино

200мл пилешки бульон

200 мл готварска сметана

150 г пармезан - настърган

2 ч.л. мед

2 с.л. оцет

стръкче розмарин, или 2-3 босилек (аз правих с розмарин, малко стръкче, но нямах пресен босилек.)

1 с.л. масло

Приготвяне:

* Пилешките гърди се подсушават и подправят със: сол и черен пипер.

* Прибират се в хладилник за 2-3 часа.

* В тиган се загряват олиото и маслото.

* Пилешкото месо се запържва от двете страни за по минута и половина-две в мазнината, докато леко се запечата. Изважда се в чиния.

* В същия тиган се запържва лукът за минута, прибавя се пасираният чесън, ригана, червения пипер; прибавя се доматения сос и наливат виното и бульона.

* Пилешките гърди се връщат в соса и оставя да къкри тихо под капак за около 20 мин - по средата на времето гърдите се обръщат.

* Тогава се прибавят стръкчето розмарин, или босилек, нарязаните сушени домати, оцета и меда.

* За тези 20-на мин. лукът е задушен, а месото се е сготвило.

Тук малко по-различно от рецептата, но не обичам пресечени сосове, а в този има домат и вино :-) и за да съм сигурна, че няма да се пресича, когато слагам сметаната, вместо да сложа сметаната в соса, продължих:

* Месото се изважда в чиния.

* Сосът се прехвърля в дълбока купа, налива се сметаната, прибавят се 2/3 от настъргания пармезан и пасира почти до гладкост. Опитва се и ако трябва, се прибавя сол, или още малко мед. Моят бульон и пюре са със сол, затова не съм добавяла много, а имаме предвид, че и пармезанът е солен.

* Връща се в съда за готвене.; връща се и месото, прибавя се последната лъжица месо и котлонът изключва.

* Сервира се парче от месото, със сос, поръсени отгоре с още малко нарязан сушен домат и настърган пармезан.

Ликьор Лимончело

 

      Или ликьор Цитрусчело, както Сончето го е нарекла. Моят си остана с преобладаващо количество лимони, кък и Мише едва го научи с това име, че да го обърквам сега. Заради него се навих да правя; той е фен на всякакви домашни напитки, започвайки от ракията и вино, собствено му производство. Преди две години се измамих да му донеса Лимончело от Соренто. А Лимончелото от Соренто е класика, приготвяно с най-хубавите и сладки лимони, които се отглеждат там. И миналата година носих от Флоренция, но определено не беше така "гъсто" като онова, а доста размитичко. Тази есен не донесох и съответно веднъж седмично получавам въпрос "Защо не ми донесе от оня жълтия ликьор". Все се канех да търся рецепта, но преди няколко дни Сончето ме спаси, като публикува нейния.  Вярно, че не минава дестилерия, както в Италия, но резултатът е много, много добър. 

Продукти:

6 лимона
2 портокала
500 мл. водка
захар в количество равно на сока от цитрусите

Почти всички плодове са третирани с препарати, затова ги заливам с почти вряла вода, добавям 1/2 пакетче сода за хляб и оставям така да престоят 2 часа в студена вода. След това изплаквам със студена вода.

Приготвяне: 
* С тънко ножче, или нож за кори на цитруси, се бели само горната им, цветна част - внимателно, да не хванете от бялата, защото е горчива.
* Обелените кори се поставят в съд и заливат с 400 мл водка. Затварят се с капак и прибират на хладно място за 24ч.
* На следващия ден се изцежда сока на плодовете (на цитруспреса, или сокоизстисквачка), прибавя се отцедения от коричките алкохол и захар - количеството захар е равно на количеството сок от плодовете - измерва се в една и съща мерителна кана . Сокът от плодовете ми беше ок 700мл и сложих толкова количество захар. 
* Съдът се поставя на котлона и загрява, докато захарта се разтопи.
* Охлажда се, налива се в бутилки и прибира отново на хладно и тъмно място за 2 дни  според моят дегустатор са му напълно достатъчни. Ще видим младите дегустатори какво ще кажат.

*Оставям на тъмно и хладно, като разбърквам всеки ден. След 3-4 дни е готово за консумация. 

Пържено свинско месо с куркума

 

        Пържено свинско месо обичам :-) от ранна детска възраст, както се казва. Но Мише го предпочита печено на скара, а и през годините намалихме пърженето на храни у нас и затова по-често го правя печено на хапки с лук. Това тук не е много по-различно от пърженото месо с карамелизиран лук  - разликата е, че е с куркума, която освен цвят придава и приятен аромат, различен от познатия ни  кимион :-)  и няма пържене - като готвенето на ризото -  добавям по малко  вода, или бяло вино малко по малко, в момента, в който месото остава само на мазнина, а му трябва още готвене, докато стане напълно крехко. 

Продукти за 3 порции: 

~ 900 кг шарено свинско месо (врат, или не много мазен бекон)
~ 150 мл бяло вино и 100 мл вода
~ 30-40 мл соев сос
1-2 с.л. олио (ако месото е по-сухо - 3-4 лъжици)
щипка-две сол
1 равна ч.л. куркума

2 средни глави лук

За гарнитурата:
1 чаша от 150 мл марокански кускус
~30-40 г масло
280 мл бульон (моят е домашен, от свински кости)
щипка куркума (1/4 ч.л.) и щипка сол, ако бульонът не е солен
2-3 чери домата

Приготвяне:
* Месото се нарязва на хапки с еднаква големина.
* Залива се със соевия сос и виното и посолява. Оставя се да постои час в хладилник.
* Лукът се бели, нарязва на полумесци и залива с 500мл посолена вода. Също се оставя да постои около час - така излиза лютивината му, а и той става по-крехък.
* В широк тиган се поставят олиото и отцедените от марината хапки месо и задушават, докато се изпари течността - под капак, на средна степен на котлона. И както вече писах, в широк тиган, за да може хапките да се задушават разделени, а не варят на куп  Тъй като капакът, който ползвам е прозрачен, се вижда, кога се е изпарила течността - става за около 7-8 мин.
* Прибавя се по 40-50 мл от останалата марината с виното и накрая от водата. Зависи колко "старо" е месото - понякога не се налага да добавям вода, а и при първото задушаване месото всеки път си пуска различно количество сокове. Всеки път се изчаква течностите да се изпарят, преди да се добави нова. Целта е да не се допусне месото да се вари, или пържи, а задушава.
* На последното прибавяне в тенджерата, върху месото се разпределя лукът, поръсва се с куркумата и затваря отново с капак да се задуши, докато за пореден път остане на мазнина.
* Капакът се маха, котлонът се изключва и месото разбърква още 2-3 пъти, докато спре напълно да къкри.

Някъде към края на приготвяне на месото се приготвя и гарнитурата. Мароканският кускус е нежен и знаете, че му трябва малко време за задушаване.
* Поставя се в купа, заедно с маслото и залива с горещия, но не врял бульон. Ако трябва се прибавя и сол.
* Купата се покрива със стреч фолио (онова за свежо съхранение) и оставя така за 10-на мин.
* Към задушеният кускус се прибавят ситно нарязаните чери домати и разбърква (може и от обикновен домат, но да е само месеста част - без семките и течност).

Печени телешки бузи с бира

       Една наслада за небцето! Телешките бузи са си  крехко месо, което обикновено готвя на телешко варено. Този път го реших да е печено, заради другите два вида чорби, които днес сготвих - три щяха да са много :-). Най-лесно и бързо - с бира, в плик за печене, бавно и на ниски градуси. 

Продукти за 4 порции: 

~800-900г парче месо телешки бузи 

60-70г масло 

300мл светла бира 

смес за намазване: 

3 с.л. олио 

1 скилидка чесън 

2 щипки сол 

1-2  иглички розмарин 

щипка риган 

5-6 стръка магданоз 

2-3 листенца кервиз/целина 

Приготвяне: 

* Всички подправки се пасират до гладко. 

* Парчето месо се намазва със сместа и оставя в хладилник, покрито с фолио за свежо съхранение за ок 12ч. 

* Изважда се и прехвърля в плик за печене (по-умно е направо да си се постави в плика за печене и с него в хладилника :-) )

* Върху него се разпределя маслото; до него се налива бирата. 

* Пликът се завързва здраво. Когато пека в такива пликове, обикновено използвам два - един в друг. Случвало ми се някой да се пукне, затова се презастраховам. 

* Поставя се в загрята на 200* фурна  и пече ок 10-15 мин - докато се види, че бирата в плика е завряла. 

* Фурната се намалява на 150* и пече ок 2,5 часа. 

Дробчета с чили сос и куркума

 

       В блога имам много рецепти за дробчета ; май нямаме човек от семействата, който да не ги обича. А на мен ми се налага да ги ям по-често. Моите любими са заешки /  пилешки дробчета с лук на тиган  и дроб с чесън и лимон . И тава-джигер обичам, но майстори са им южните съседи (колкото и да гледах, разбрах, че тайната е  в много тънкото нарязване и пържене на маслена баня на много, много силен огън - това в апартаментски условия няма как да постигна) Затова и си хапвам, когато ходим там. Тези са онези :-)  с лук, само че задушени и за да останат по-сочни им добавих малко зеленчуци и  доматен сос. 

Продукти за 4 порции: 

~ 700г дробчета (пилешки, или заешки, времето за приготвяне и на двата вида е еднакво)

2 моркова 

2 зелени чушки 

5 с.л. доматен сос 

5 с.л. сладко кисел сос ( този го правя, но има подобен и по магазините - тайландски)

~300 г  домати от консерва,  отцедени от водата 

200 мл бяло вино 

1 ч.л. риган 

1 с.л. куркума на прах 

50 г масло 

брашно за овалване на дробчетата

за карамелизирания лук: 3 големи глави лук (ок 500г) , 50 мл бяло вино, 50 мл олио  3 с.л. оцет, 1 с.л. захар и щипка сол 

Тук лукът не го пържа. Нарязан на полумесеци го кипвам във вряща вода за 4-5 мин. После го отцеждам, изваждам в касерола/или малка тенджера и задушавам с всички продукти за него - под капак!, докато остане на мазнина. Веднага го измествам от котлона. 

Приготвяне: 

* Фурната се включва да загрява на 200*.

* На дъното на тавата се налива бялото вино, намачканите консервни домати, прибавят се доматения и сладко киселия сос, зеленчуците и лукът. 

* Дробчетата се  нарязват на по-дребни парчета ( 2 или 3 части), овалват  в брашното, изтупват  и нареждат върху продуктите в тавата. 

* Поръсват се с куркумата. 

* Тавата се покрива с фолио и пекат в загрятата фурна ок 20 мин. 

* Изваждат се, заливат се със соса от тавата,  разпределя се отгоре им маслото и отново връщат във фурната  за 5 мин. 

Всяка туршия е добре дошла гарнитура за тях. 

 

Печени сладки картофи и червено цвекло със сирене и песто

 

       Продължавам с предложенията за сладки картофи  (батати). Този картоф, с вкус повече на морков, или тиква, отколкото на картоф,  е   беден на въглехидрати и за доста хора безвкусен, но ние му "хванахме цаката" и хапваме със сирене, с песто, с печени домати. Освен, че е подходяща гарнитура за всяко месо е достатъчно хранителен и за основно хранене.  Този път е с добавка на червено цвекло, което освен на сок и салати, от време на време добавям, когато пека кореноплодни.  Разнообразие да има :-) 

Продукти за 3-4 порции: 

2бр. сладки картофи/батати
1 средна глава червено цвекло
2 с.л. подправка - смес от: сол, риган, мащерка, босилек, чесън на прах, едро смлян червен пипер и сушени чушки. Или ползвам подправки за брускети, от които винаги си примъквам по 2-3 пакета от Италия и ръся повече на яйца и картофи, отколкото на брускети. Когато свършат си правя смес от горните продукти. 
4-5 с.л олио/зехтин
сол, ако в подправката няма

3 с.л песто от босилек
~ 200г сирене (предпочитам да е с козе)
нарязани запечени ядки - белени бадеми, или индийско кашу и зърна нар

Приготвяне:
* Фурната се загрява на 200*
* Картофите/бататите се мият хубаво с гъба, или четка (защото невинаги ги беля) и нарязват на шайби с дебелина ок 1,5-2см.
* Червеното цвекло се измива, бели и нарязва на шайби с дебелина ок 1 см.
* Всички кръгчета зеленчуци се нареждат на хартия за печене в тава.
* Поръсват се с подправките, олиото и сол, ако трябва.
* Тавата се покрива плътно с лист алуминиево фолио и поставя във вече загрялата фурна.
* Пекат се 10-на мин така, после градусите се намаляват на 160 и пекат още 30-40 мин. Не добавям вода, защото фолиото ги задушава добре и за това време омекват не само сладките картофи (на които малко им трябва), но и червеното цвекло.
* Сиренето се нарязва на тънки плочки с големина приблизителна на резените картофи и цвекло.
* Нареждат се ветрилообразно (или както искате  ), като се редуват.
* Отгоре се покапват - повече или по-малко, по желание  с пестото и поръсват с ядките и зърната нар.
Вкусни са както топли, така и студени  по думи на Мише, който си събира 2дни от тях за обяд.

Още една идея за сладките картофи - напоследък,  когато правя картофена салата, слагам от двата вида - обикновени и батати. Първо обикновените, да се варят 10-на мин (на тях им трябва повече време), после прибавя и сладките картофи. Докато са топли нарязвам, поръсвам сол, зехтин, много сок от лимон, пресен лук и магданоз  мда... любимата ми подправка. Но тук я ям.

И още една ще споделя идната седмица и няма да досаждам повече с тези сладки картофи. И тъй като сме в ловен сезон, да напомня за тази много добра рецепта за глиган с батат и карамелизиран лук.